По време и след Втората световна война голям брой афроамериканци от Юга се заселиха в Сейнт Луис, Мисури. Въпреки законите за декларирана сегрегация в Мисури, афроамериканците виждаха района на Сейнт Луис като място, предлагащо повече възможности за тях, отколкото тези, налични в дълбокия юг.

Темпът на тази миграция принуди публичните училища в Сейнт Луис да осигурят сгради за училища, които да приютят нарастващия брой афроамерикански деца в училищна възраст. Този въпрос беше допълнително подчертан след историческото решение по делото Браун срещу Образователния съвет, което направи разделените публични училища в Мисури незаконни.

Това изследване анализира избора на място и архитектурата на новите начални училища за афроамериканци в северно-централната част на Сейнт Луис, Мисури, както и тяхната роля в поддържането на сегрегирана училищна система. Изследването разгледа също социалния и политическия контекст на град Сейнт Луис, за да изследва по-подробно расизма, който е водил политиките на училищния съвет в Сейнт Луис по отношение на строителството. Критичната расова теория се използва като аналитична рамка за това изследване.