Канадският йезуит Бернард Лонерган (1904-1984) публикува своя голям труд „Проницателност: Проучване на човешкото разбиране“ през 1957 г. Във всеки от почти хиляда страници той предлага строг епистемологичен път за разбиране на самото разбиране, по-специално онзи чудесен момент, когато нещо ни се разкрива и става ясно.

Вземайки идеите на този брилянтен труд като отправна точка, Лонерган по-късно развива „метод“ за „постигане на разбиране“ в областта на теологията. Той подхожда към това интердисциплинарно, тъй като теологията не е изолирана наука сама по себе си, а е свързана с други човешки познания, особено със социалните науки.

За този енциклопедичен интелектуалец „методът не е набор от правила, които всеки, дори глупак, трябва стриктно да следва. Напротив, той е по-скоро рамка, предназначена да засили креативността и сътрудничеството. Методът описва различните групи операции, които теолозите трябва да извършват, изпълнявайки своите задачи [...]. В такава съвременна теология разглеждаме осем различни задачи: изследване, тълкуване, история, диалектика, обяснение на основите, установяване на доктрини, систематизация, комуникация“ (Увод).

В крайна сметка предложената „теологична методика“ търси онези, които се приближават към теологията, да открият нейната собствена динамична структура, която им помага да получат знание и да проверят неговата валидност, но винаги в рамките на наистина творческа структура.