Напълно илюстрирано, това завладяващо изследване оценява войниците от Общността и италианската пехота, противопоставени един на друг по време на първата и втората битка при Ел Аламейн през 1942 г.

Към юли 1942 г. силите на Съюзниците, воюващи в Северна Африка – многонационалната Осма армия, се оттеглиха до линията Ел Аламейн, последната позиция, спираща техните германски и италиански противници да достигнат Суецкия канал.

С включени пълноцветни илюстрации, внимателно подбрани архивни фотографии и проницателен анализ, тази книга хвърля светлина върху войниците от Общността и италианската пехота, участвали в променящата се битка за контрол над североафриканското крайбрежие, която влезе в решаващата си фаза и се разигра в две кървави сражения през юли – октомври 1942 г.

Въпреки че командващите на Съюзниците и Оста смятаха, че бронираната техника е решаващото оръжие в Пустинната война, пехотата, използвана от двете страни, бе ключова за изхода на двете битки при Ел Аламейн. Докато мнозинството от 96 000 войници на Оста в първата битка бяха италианци, предимно пехота, силите на Общността осигуряваха по-голямата част от бойната мощ на Осмата армия.

По време на Първата битка при Ел Аламейн през юли 1942 г. италианските пехотни части се сблъскаха с индийски войски на рида Руейсът и с австралийски сили на рида Мах Хад; и двете битки са анализирани в тази книга, заедно с отбраната, осъществена от новозеландските войски на рида Митеирия по време на Втората битка при Ел Аламейн през октомври същата година.