Тайните стаи се състоят от четива, истории и свидетелства, в които страдащото тяло, чрез всевъзможните си загуби, говори за самите нас. Това са литературни пространства на болестта и болката, където се разкрива впечатляващата им сила да ни променят; изследвания върху болката като радостно мъчение на влюбените и, същевременно, като средство за тяхното преобразяване; проучвания на тялото като източник на удоволствие и, заедно с това, като затвор на тъгата.

Тайните стаи на литературата са населени от физически и психически заболявания; те са местата на болката и смъртта: този двоен пламък, който със своята тъмна светлина определя живота. И същевременно са ниши, в които се развиват идеите на Фернандо Вайехо, Катрин Мансфийлд, Карсън МакКълърс, Силвия Плат, Абигеал Боркес, Сюзан Зонтаг, Джоан Дидион, Давид Уерта, Роберто Болањо, Оливър Сакс, Мария Луиса Пуга; автори, към които, наред с други, се обръща и самият автор, може да се каже, в усилие да открие тялото, неговите граници и влияние, както в сферата на човешката психика, така и в тази на обществото и културата.