Проблемът с Омировата Итака все още не е разрешен; не знаем нито коя е Итака на Одисей, нито кой е Омир, нито кога е живял и написал епоса. Удивителните информации и подробности в Омировите епоси "крещят" за идентичността на Омир и Одисей. Духовно-педагогическият елит е имал присъствие в древността, както го има и днес; дори в епоса е включен ионийският диалект. Херодот и Тукидид смятат, че Омир е по-късен от Троянската война. Павсаний избягва да датира Омир, страхувайки се от последствия; само Аристотел го счита за "скорошен" спрямо основаването на Мемфис. Парийският хроник (или "книга на елита") поставя Троянската война около 1200 г. пр.н.е. Забелязваме множество противоречия и грешки у древните ни автори именно поради древността на Омир. Моето убеждение е, че става дума за една древна епоха, много по-отдалечена от втората хилядолетие преди Христа. Присъствието на гърците в дълбоката древност, чийто изследвания са или блокирани, или умишлено преподавани чрез "индоевропейската" теория, ни насочва да фокусираме изследователския период на съответните събития и личности в по-голяма историческа дълбочина – от четвъртото до шестото хилядолетие преди Христа. Топографското описание на Одисей за Итака изглежда води до "безизходица", тъй като древният Омир е виждал различна география в този район на Йонийско море; както в сравнение с видяното от древния географ Страбон, така и с това на нашия съвременен изключителен архитект-археолог Дайрпфелд. Първият "ключ" в формулирането на нашата нова теория е, че Омир-Одисей не познава Акарнания. Необходими са геоложки изследвания, които да докажат дали и кога "дългият остров" Дулихион е бил свързан с континента и е получил името Акарнания. Вторият "ключ" е датировката на потопа на Дардан, прародителя на троянците; защото Омир говори за автентичната първа Троя-Илион, основана от внука и правнука на Дардан.