През изминалите сто години човечеството е направило впечатляващ напредък в придобиването на знания за вселената, миналото и самото себе си.

Историята на великите предкласически цивилизации и историята на човешката еволюция са изследвани и картографирани подробно. Тези постижения са огромни, вълнуващи и значими.

Въпреки това, към тези развития се съпровожда един забележителен факт: докато преди се вярваше, че всяко ново знание намалява нашето невежество, последните гигантски скокове ни показват колко малко всъщност знаем.

Това изследване създава парадокс: увеличаването на знанието повишава нашето невежество. Какво знаем тогава? И какво вече знаем, че не знаем?

Какво сме научили за самата природа на изследванията — бариерите и трудностите, които трябва да бъдат преодолени или взети под внимание? Какви са границите на знанието и как можем да ги надминем?