Начинът, по който Старец Йосиф Исихастът борави с езика и изразява словото си, изключва всякакъв сладникав сантиментализъм, въпреки че самият той е изпълнен с крайна чувствителност и дълбоко емоционален, страда за страдащите както страда и за своите близки. Неговата реч не се подчинява на правила, а извират естествено и непринудено, въпреки че е учил само до трети клас основно училище. Йосиф жонглира с рядко срещани думи, в един език, който, за да каже това, което иска, не признава ограничения. Само поетичният начин може да предаде величието на божественото явление, и този поетичен изказ Старец Йосиф преживява и чрез него се изразява. Неговото изразяване не е резултат от логическа обработка или някакви усвоени правила. То не е нито народен, нито книжовен език. Не става дума за граматика и синтаксис. Произлиза като от извор, и въпреки изменчивостта си, една дума държи и свързва другата, давайки израз на неописуема тайна.