„Два диаметрално противоположни образа, Аристотел и Тръмп.

Дълбок познавач на историята, професор Танос Веремис се осмелява да ни говори за „Никомаховата етика“ – едно от най-важните произведения на Аристотел, където философът от Стагир обяснява, че щастието на всеки човек е дело, което той самият обработва за себе си. Необходими предпоставки са смелостта, великодушието, умереността и справедливостта, които водят до прочутата „златна среда“ на великия философ, това, което представлява златното правило – „никога в излишък”.

В наши дни американският президент Доналд Тръмп се държи и действа в пълен контраст с философа от Стагир. Той търси прекомерността и организира живота си въз основа на размяната на блага, оставяйки крайния материализъм да формира неговите избори. Ако Аристотел създава добродетелния щастливец, Тръмп манипулира малкия материалист и индивидуалист, игнорира историята и счита, че всичко се случва за първи път. Така вместо предпазливост, той предпочита импровизация.”