Декарт веднъж каза: „ego cogito ergo sum“: Мисля, следователно съществувам. Или пък: „ego cogito ego sum“: Мисля, аз съм. Но какво съм аз? Мислещо нещо...

Днес запазваме само един или друг термин на тази по-скоро поляризирана същност: или „нещото“ в неговата нещност, или нематериалността на субективността. По този начин ние възстановяваме идеята за истинска дуалност между тялото (утилитарното) и мисълта или духа (ценен само в своя волеви измерение).

И ако изглежда, че технонауките срещат човечеството като тяхно условие за възможност, те все пак застрашават тази основа на специфичности и способности чрез своята ефективност. Действително, чрез трансформацията на възприемания обект, манипулираните живи същества, разработените концепции и определителните или идентичностни възли, техниките рискуват да сведат ставането до процес.

И да разплетат биологичните, личностните и концептуалните начини на диференциация. Освен това, разплитането на символни мрежи преди взрива на индивидуалността—поне в нейното лично, емоционално, екзистенциално и концептуално вложение...