Системата за био-удържане на вода е основната стратегия за задържане на вода, която използва биохимични техники в рамките на екосистема от растения, за да поддържа влажността на почвата, да дезинфекцира и да задържа атмосферните води в градските райони. Това изследване бе насочено към проектирането на био-удържащ филтър в района Кхаргар на На̀ви Мумбаи, Махаращра, Индия.

Анализът беше проведен за малки и големи наводнения. Общият дебит бе изчислен на 0,023 m³/s за условия на малки наводнения и 0,037 m³/s за условия на големи наводнения. Максималният коефициент на инфилтрация бе изчислен на 0,0047 m³/s, като пясъчната почва беше считана за филтриращо средство. Предложени бяха PVC тръби с диаметър 100 мм, тъй като те показват по-добра ефективност и имат предимства спрямо други тръби.

Вегетацията за био-удържащия басейн може да бъде тревата Doob или тревата Бермуда (Cynodon dactylon), тъй като тя има най-голям капацитет за задържане на вода според почвените условия в Индия. Изследователи, занимаващи се с управлението на атмосферни води, задържането на вода и съхранението на вода в своите проучвания и изследвания, социални икономисти и неправителствени организации могат да се възползват от тази книга.