Фотографиите, които се появяват в вестници или по телевизията, документирайки политическото и социалното насилие — дали експлоатират субектите и задоволяват вуайеристичните желания на зрителите, или са по-скоро ценни и незаменими документи? Сюзи Линфийлд, професор по журналистика в Нюйоркския университет, започва от този въпрос, за да разбере как документалната фотография винаги е работила в сътрудничество с историята, поемайки често трудната задача да представя съвестта на обществото, независимо дали е добра или лоша.

Чрез разглеждането на критиката (от Уолтър Бенджамин и Бертолт Брехт до Сюзън Сонтаг и постмодерните мислители), емблематични случаи (изображения от Холокоста, Китайската културна революция, африканските трагедии и последните терористични атаки) и велики военни фотографи (Робърт Капа, Джеймс Нахтуей и Жил Перес), Линфийлд ни убеждава, че да гледаме определени изображения и да се учим да виждаме изобразените хора е етичен и политически необходим акт, който ни свързва с нашата модерна история на насилие и измерва толерантността ни към жестокост.

„Жестокото сияние“ е ясен и всеобхватен труд, богат на прозрения и въпроси, който развенчава някои митове на фотографията и помага — чрез библиотографията си — да разберем и осмислим изображенията, които разкриват тъмната страна на нашия свят.