Между 1923 и 1943 Додеканезите бяха част от Италианското кралство под особен режим на „Завладяване“. Плановете на Рим не се ограничаваха само до утвърждаването на аванпост на морските пътища на Източното Средиземноморие и Босфора, а същевременно имаха за цел чрез асимилацията на населението и развитието на инфраструктурите да създадат образцова територия, която да служи като пропаганден аргумент за присъствието на „възродената“ (т.е. фашистка) Италия на Изток.

Действията на местната италианска власт и връзката им с по-широките амбиции на метрополията изследва изследването на Йоанис Кондакис. Решенията на четиримата управители (Лаго, Де Веки, Басрико и Кампиони) в области като икономика, образование, култура, градоустройство, туризъм, заселване, религия, въоръжени сили и организация на администрацията се анализират през призмата както на целите, така и на крайния резултат.

Помощ в изследването оказват архивите, съхранявани в Родос, Атина и Рим, които предоставят ценна вътрешна гледна точка за това как замесените страни, на първо място италианската, формулираха – но и оценяваха – своята политика по отношение на Додеканезите.