Поетичният свят на Христина Кассесиян е структуриран като модернистична архитектура, с акцент върху простотата на материалите и чистата геометрия. Където материалите са само думите, думи, които носят на гърба си цялото тегло на света, търсейки баланса между магията и реалността, между реда и хаоса…

Това е свят, където човечността, идентичността, половите призраци, опитът, травмата, любовта, депресията, изгубеното дете, намереното дете, градът и пейзажът, майката, бащата, дядото, бабата, Дургути, неделите и стълбата пораждат емоцията.

И стихотворението се изгражда, насилствено, неудържимо, поривисто; но и стабилно, хармонично, изкусно като плетена дантела с кука, като тъкан ръчно произведен текстил, който крие в себе си една история, нейната история, историята на света…