Тихите песни представляват поетичната колекция на Фотос Пасхалину (литературен псевдоним на Теодоракис Зора), която е написана между 1938 и 1943 г. Това е първото издание, което допълва поетичното присъствие на Пасхалину, вече познат от книгата „Провинциални“ (1938).

Фотос Пасхалину е екзекутиран от германските окупационни войски през 1943 г. в Патра и оттогава стиховете му са били неизвестни, въпреки че тяхното съществуване е било известно. Такис Докса, който ги включва в „Илейка литература“ през 1963 г., пише: „Остави в чужди, но любими ръце много от своите стихотворения, както и колекцията си „Тридесет стихотворения“, чието издаване беше обявил. Малко от тях обаче видяха светлината на публичността до днес.“

„Тихите песни“ излязоха наяве седемдесет и пет години по-късно, като напълно ръкописна и ръчно изработена книга, подвързана и подготвена с особена грижа от самия поет. Ръкописът е спасен благодарение на Ники (Никула) Сириопулу, тогава годеница на Пасхалину, която го пазеше до смъртта си. Той е намерен сред нейното наследство през 2018 г. от племенницата ѝ Георгия Сириопулу заедно с фамилни реликви на семейство Сириопулу.

Изданието на цялата колекция не е само с литературно значение, но е и духовно и историческо свидетелство след осемдесет години мълчание.

„Тихите песни“ се издават от издателство Метрономос с литературно послесловие от Сотирис Тривизас и послеслов за историята на книгата от 1943 г. до днес от Георгия Сириопулу.