„Книга, която да подчертаваш безкрайно, да отбелязваш с ъгълче, да носиш навсякъде, докато се изтърка, а после да казваш на всичките си приятели да си я купят, защото не искаш да се разделиш със своя екземпляр. Чудо“ – Поли Бартън

„Зашеметяващо… един прекрасен ден отваряш книга на непознат писател и заряд от чист талант те отнася“ – La Tribune

__________________________

Какво се случва с творбата на един писател, когато бъде преведена – по-точно, какво се случва, ако името му е Франц Кафка?

След като Кафка умира млад и неизвестен, говорещ немски евреин в Прага, десетима писатели го изваждат от забвение. С години, много преди да стане често неправилно използвано прилагателно, Кафка съществува главно чрез техните драстично различни тълкувания на думите му.

Мнозина от първите му преводачи по-късно се броят сред най-великите мислители и писатели на двадесети век – и всички те намират в творчеството на Кафка водач в мрака на собствените си турбулентни животи. Примо Леви превежда Кафка на италиански от немския, който е научил в Аушвиц; Милена Йесенска превежда с любов на чешки, преди и тя да бъде депортирана в лагери; Бруно Шулц – на полски, преди да бъде застрелян от офицер на СС; а Хорхе Луис Борхес превежда на испански, докато постепенно ослепява. Владимир Набоков анотира „Превръщането“ в изгнание, преживявайки собствената си трансформация от местен на чужденец, докато преводачите на Кафка в Русия са обречени на вечна анонимност под цензурата на съветската власт.

С изобретателност, дух и остроумие Мая Хруска е написала възхвала на невъзможното изкуство на превода и портрет на трагичния, абсурден двадесети век, който Кафка така проницателно описва.

„Елегантно размишление върху това как самият акт на превод създава кафкиански отклонения“ – TLS