Пепеляшка каза, че трябва да си добър и смел и винаги да вярваш в малко магия. Тя греши. За да оцелееш в моя свят, трябва да бъдеш мъртъв отвътре, постоянно нащрек и никога да не си позволиш да мечтаеш за невъзможното.

Ти изобщо не мечтаеш, защото не можеш просто да спреш да работиш за полската мафия. Но можеш да бъдеш отнет от тях. Когато Габриел Демир, глава на турската мафия, атакува моя шеф, аз се озовавам на кръстопът на огъня. Залавят ме, разпитват ме и скоро отново се оказвам в ролята на прислужница.

Този път фантазирам за моя привлекателен шеф, вместо да мечтая как да избягам от него. Този път не срещам болка и смърт, а желание. Но мога ли да се измъкна от униформата на прислужница и да вляза в бална рокля? Дали ще се осмеля да пресека тази граница само за да застана в центъра на вниманието за момент?