В малко, сънливо градче, посредствена вещица в посредствен брак се опитва да предаде своите дарби на близначките си, които, както става веднага ясно, притежават умения далеч надхвърлящи нейните собствени.

Люси произхожда от дълга редица вещици, чиито сили се предават от майка на дъщеря. Нейната собствена майка е била внушителна със силите си, но срамуваща се от магията си. Вероятно поради това дарбата на Люси е слаба: понякога може да види бъдещето – но по-често може да види само настоящето на някое друго място. Не особено полезно. А най-лошото? Всичко, което може да види, са незначителни детайли – парче от дреха, цвета на небето.

Децата на Люси започват своето иницииране в странното женствено начало на семейството, когато навършват дванадесет години, и в рамките на няколко месеца Мауд и Лиз плачат любопитните кръвни сълзи, които обозначават техните магически способности. След като научават, те бързо тръгват на път и напускат гнездото. Буквално.

Остроумна, мечтателна, донякъде тревожеща и напълно очарователна (с игра на думи), Вещицата изважда наяве мистериите на женствеността и майчинството и ни оставя на ръба, разклатени от въпроси, докато връзките, които изглеждаха нерушими, се разпадат наляво и надясно.

Кой е виновен за провалите във фамилията? И как можеш ти – можеш ли? – да създадеш гнездо, което никой не иска да напуска?