„Емигреняда“ представлява експлозивно поетично тяло, където езикът функционира като средство за представяне и механизъм за оголване на постпреходната и късно неолибералната реалност. Читателят като зрител в исторически документален филм среща стокифицирани тела, културни изкопаеми и властови остатъци. Езикът разкрива режим на широко разпространен упадък и абсурд. Тялото записва експлоатацията, желанието, историческата травма; разказва опита на миграцията и отчуждението и конструира анти-пространство, където езикът става поле на сблъсък между частното и колективното, свещеното и оскверненото, отразявайки с бруталност и ирония насилствената нестабилност на съвременния гръцки (и глобализиран) опит.

ПОЕЗИЯ ОТ КНИГАТА

Марко бандит, Марко християнски социалист,
скандал на църковните и главен редактор
под наблюдение, Марко титла без подпис,
вратовръзка скука на съдружник, който възхвалява
съдружници, превръзвайки структури и депортации
с доклади за напредък, Марко куршум за посрещане
и куршум за предупреждение, Марко бастун
на патрул, Марко шпионин и лицемер, неутрален,
с истерията на посредствеността и крака
във интригата, дай чужденеца на Йосиф,
чужденецът е отрова в кладенеца, дай
черния беглец, метене и ножици,
смъртта е портиер от Ереван,
маркира с турска дума, моята раса, предадена моя раса
зад блокадите, моята раса
еретична на барикадата, донасят срам
от бордеите на Смирна, айде демирьолудан,
Марко, помагачите ти пеят с пристъп
убиеца, разпределят хапчета и паспорти, никой
не остава назад във вярата на твоята религия:
Бог се кълне да убива, Бог не пита.

Господи убиец
със звездите на мъртвите
на студения челото
ти, който раздаде лудостта
на зверът на народа
ти, който събори града
с ръка на лихвар
пази братята ми от
сълзи и светци
дай яростта от кръвта
на майка ми
[нямам друго потомство]
и не
казвай, че съм се счупил
аз съм чужденец пред теб
като всеки баща.