Подходете, красотата се намира в далечната долина. Там, където дишат три маски, един червен арлекин, една жена от картон. Всички с марка на слепоочията. Всяка надежда би била ирационална, само връщането в бялата гора има значение.

Историята се променя заедно с изстрели и птици, които летят изплашени. Всички демони се събраха около. Хората са объркани. Прозорците отново са влажни. Падам на леглото – потъвам заедно с дребните неща от новия ден, който постоянно идва. Две мъртви риби в чинията, цялата история е измама.

Паркетът хлъзга опасно. Къщата се превърна в пансион, а за тъжния бик всичко е известно, докато корени на дървета остаряват върху кожата му. Няма съмнение, престъплението е интелигентно като полет на птица. Признанието никога не е станало. Гарванът лети ниско.

Какво точно дава смисъл на страната. Жаждата става лудост, така започва съпротивата. Народите искат да живеят. Времето минава, няма вече излишна кръв. Истината без шеги е, че ставаме развалини, недостойни за тези, които кървят.