Изображението на Ермуруполис, което познаваме от историческите книги, фотографиите от 19-ти и 20-ти век, както и от сградите, запазени до наши дни, значително се различава от облика на града през първите десетилетия от съществуването му след постепенната му формиране по време на Гръцката революция. Ермуруполис не е започнал да се строи като неокласически град. Начинът и историческите условия, при които е бил формиран, първоначалното усещане на първите заселници, че това е временна колония до края на войната, както и бедността на бежанците са довели до възникването на селище със сгради от дърво и временни постройки, с хаотично строителство и лабиринтни и задушни улички, които представляват детската, но необходима първа визия на Ермуруполис.

Книгата „Изображения от първите десетилетия на Ермуруполис“ се опитва, по случай 200-годишнината от наименуването на Ермуруполис, да изследва и представи тази картина на първите десетилетия от създаването на града и процеса на неговата трансформация в бляскавия град, гордост на новообразуваната Гръцка държава. Основен инструмент за това изследване е картографирането на града, осъществено през 1835-37 от баварския инженер Вебер и градоустройственият план от 1837 г., изготвен също от баварския инженер Вайлер. За нуждите на книгата бе преработен и включен като приложение голям и ясен отпечатък на картата от 1835-37, докато паралелно се провежда подробна студия на всеки квартал на града, представяйки неговото състояние през 1835-37 и описвайки промените, настъпили след градоустройствения план.

В рамките на това изследване се представят и коментират още дагеротипът на Ермуруполис от 1843 и първите фотографии на града от 1852, включително снимка на част от площад Мияули, когато все още е бил черен.

След обстойно проучване в запазените архиви от онова време, подробно се описват действията на Общината за прилагане на градоустройствения план в центъра на града и търговската част, изграждането на пристанищния кей, павирането на улиците, отварянето и изменението на улица Ерму, продължителният процес на отчуждаване на земите на площад Отон (днес площад Мияули) и оформянето му. Отбелязват се и трудностите, които са възникнали при прилагането на плана, довели до отклонения и саморазправи.

В книгата е обхваната и историята на носа, тоест морската зона, която бе запълнена от бежанците в периода от 1823 до 1829 г., за да построят върху нея предимно дървени навеси, където в първите години на града се е развивала търговията. Споменава се и интересната история на дългогодишния спор между собствениците на постройките на носа и Гръцката държава, която обяви земята като национална и поиска обезщетения – процес, който продължи около 32 години и завърши през 1861 г.

С гореспоменатото изследване и проучване стана възможно възстановяването на не запазения градоустройствен план на имотите на носа от 1853 г., придобивайки пълно познание и съответствие на имената на собствениците с всеки конкретен имот там. От тази съпоставка се установи, че всички кметове на града до 1853 г., наред с голям брой общински съветници и граждани с влияние в управлението на града, са били собственици на носа.

Всички данни, събрани от съпоставката на собствениците с имотите на носа, бяха нанесени върху обширна карта на Ермуруполис, попълнена с данни от преброяването на улиците и собствениците от 1864, преброяването от 1896, поне 180 плана и голям брой документи от 19-ти век. Тази карта на Ермуруполис, отпечатана на големи листове с размери 80×56 см, е включена като приложение на корицата на книгата. На картата, освен имената на собствениците на имоти, са посочени и употребите на сградите, както и различните наименования, с които са били известни улиците, площадите и различните райони и квартали на града във различни периоди. В книгата са включени още 52 плана и 35 таблици с информационни и статистически данни, както и подробни указатели за търсене на данни, имена, съпоставяне на имена на улици, квартали и др.