Стриндберг написа „Лебедът“ през 1907 г. като отмъстителна соната срещу любимата си сестра Анна, която го измъчваше с отвратителното си поведение, докато остана в дома му, за да се грижи за него.

Тук авторът, придавайки на майката в произведението черти на сестра си, я принуждава да разкрие истинското си лице и да се унижи пред децата си.

В последната сцена майката и децата ще преминат през безмилостно изпитание. В крайна сметка истината ще излезе наяве и героите ще се събудят от летаргията си.

Чрез диалози, които непрекъснато нарастват, те ще достигнат желаното пречистване.