Авторите на Анти-Едип не търсят архетипи, които да представляват въображението, динамиката или зоологията на Кафка, тъй като архетипът функционира чрез усвояване, хомогенизиране и тематизиране, докато те намират своя закон само когато се промъкне малка хетерогенна линия под формата на разрив. Те не търсят и т.нар. „свободни асоциации“, чиято тъжна съдба винаги ги връща към детската памет, или – още по-лошо – към фантазията, нито поемат интерпретация от типа „това означава онова“. Преди всичко, те не търсят никаква структура с метафорични противопоставяния и лесно достъпни означаващи, защото въпросът не е да се създадат двоични отношения.

Това, в което вярват, са машините на Кафка, които не са нито структура, нито фантазия, а експеримент на Кафка, който не съдържа интерпретация или смисъл, а само протоколи на опит.

„Писането при Кафка, първенството на писането, означава само едно: не литературата, а че изказването е едно с желанието, над законите, държавите, режимите. Въпреки това, изказването винаги е историческо, изолирано, политическо и социално. Микрополитика, политика на желанието, която поставя под въпрос всички институции.“

Ж. Делоз - Ф. Гатари

Глава 1: Съдържание и изразяване

Глава 2: Един гигантски Едип

Глава 3: Какво е малцинствена литература?

Глава 4: Компонентите на изразяването

Глава 5: Настойчивост и желание

Глава 6: Умножаване на редовете

Глава 7: Свързващите елементи

Глава 8: Формообразувания, редове, напрежения

Глава 9: Какво е свързване?