ТЕЛЕГРАФСКА КНИГА НА ГОДИНАТА

Когато ежедневието се превърне в извънредно положение, как могат думите от вчера да са достатъчни?

„Бяхме толкова щастливи и не го знаехме…“

Тридесет и тригодишен писател живее в тихо европейско предградие със съпругата си и кучето си. Родителите му са купили апартамент наблизо. През уикендите излизат за бранч, готвят и се виждат с приятели. Животът е хубав; нормален е. После идват нашествениците.

Езикът на войната разказва какво се случва, когато светът ти се промени за една нощ. Когато се събуждаш от звука на хеликоптери и миризмата на барут. Когато домът ти е ударен от снаряди или е обран от въоръжени мъже, и прекарваш още една нощ в бомбоубежище, превърнато в мазе. Когато, въпреки че никога преди не си държал оръжие, осъзнаваш, че единственият избор е да се бориш. Разказва за неща, които никога не може да забравиш или простиш.

Обединявайки живите дневникови записи на Александър Михед за нашествието в Украйна с хор от други гласове – семейството му, приятели в изгнание, бойци и свидетели на немислими ужаси – тази книга е както свидетелство, така и осъзнаване. Призрачна и безвременна, тя пита как е възможно да се намерят думи за описване на нова реалност; как можеш все още да разбереш света, когато единственият език, който можеш да говориш, е езикът на войната.