В това шумно, откровено размишление за болестта, славата, секса и всичко между тях, изключителният ум зад хитовия сериал Girls и бестселър авторът на Not That Kind of Girl се пита дали изпълнението на творческите ѝ амбиции е струвало болката.

През последното десетилетие, докато е прекарала безброй часове в чакалните на лекари, търсейки диагнози, лечения и облекчение, да си собственик и оператор на тялото на Лена Дънам се усеща, както тя казва, „като да дърпаш бютен автомобил през града посред нощ.“ Не е лесно да дърпаш бютен автомобил на никъде, още по-малко до Met Gala, облечена в златисто корсетно ламе. Или на снимачната площадка на хитовото шоу, което – като двадесет и петгодишна – пишеш, режисираш, продуцираш и участваш в него. Или до Белия дом, Златните глобуси или офисът на пиар агента ти, за да обсъдите последната интернет катастрофа.

Но Дънам го прави – дори ако това означава безкрайни престои в болница, повръщане в банята когато трябва да се срещне с Опра, или да плаши най-близките си – защото вече не може да прави разлика между борбата да прави това, което обича, и да бъде слуга на собствената си амбиция. Всичко това, докато се надява на любов, която може да преживее личните и публичните ѝ предизвикателства и, повече от всичко, копнее отново да се чувства като себе си – ако изобщо може да си припомни коя е тази себе си.

Докато Дънам ни води през своето пътуване, проследявайки възхода си към славата – от продажбата на пилота на Girls до настоящето – в три акта, става ясно, че прожекторите хвърлят дълги сенки, изкривявайки връзките, които някога е държала скъпи, и изолирайки всички в своя блясък. Когато безкрайният запас от лекарства не може да те защити от болката – и започва да контролира всяко твое движение – славата няма шанс срещу тъмните ъгли на човешкото преживяване.

В Famesick Дънам се пита каква всъщност е цената на осъществяването на мечтите ѝ и дали си е струвало. Това, което открива, е по-дълбоко от физическото облекчение и по-постоянно, докато се учи да живее с онова, което не може да промени, и да превърне своите съжаления във мъдрост, която може да я носи напред, докато се свързва наново с това, което и когото обича.