Хиляда нови деца, момчета и момичета от Румелия, бяха призовани да подкрепят силите на ДСЕ в Грамос. Други триста деца се присъединиха по пътя, от села в равнината на Тесалия.

Много от тези последни деца, когато им се предостави възможност, избягаха в своите села. Тръгнаха на 18 февруари 1948 г. и успяха да пристигнат в Грамос в края на март, по-малко от четиристотин, след 40 дни на невероятни приключения.

На деня на Благовещение последва втора групова мобилизация, на над триста момичета от Евритания. Много от тези деца, които естествено оцелели, се озоваха в бежанство в Ташкент и други места.

По-характерният случай е историята на „свещения“ Васил, който срещна двете си сестри в Грамос и те не го разпознаха. Тримата братя и сестри се озоваха в Ташкент.