В една страна, която през 20-ти век се променяше насилствено, животът преминава през пътеката на бурния период и разказът се разгръща, смесвайки епохи и образи на лица и събития.

В смутното време на окупацията, съпротивата и следгражданската Гърция се записват събития, правят се препратки към една Гърция, която вече не съществува.

Заедно с нишката на събитията се разгръща и трудният път на социалните убеждения на лично ниво. Тези белези дават стимул за подновяване на усилията при нови условия. „Десантът“ в Италия отново дава надежда за това как може да се развие Гърция.

В „връщането“ експериментите се бореха да оживеят: „по време на комунизма“, „по време на социализма“, „по време на модернизацията“ – кристализации, които вдъхваха живот на политическите действия.

Разочарованията на политическия разказ никога не отмениха горещия въпрос, който облачава днешния ден: може ли Гърция да стане място с европейско самосъзнание? Съществуват ли пътища да излезем от тупика на несправедливостта? Кои политики ще облекчат тревогите на обикновените хора?

Политическа автобиография, която гледа назад и разсъждава. Разказ, който гледа напред и се надява. Книга за разочарованията на историята, за трудното изкуство да продължиш да вярваш.