Всяко тълкуване на „Книгата на псалмите“ трябваше да се изправи пред проблема, че много от тези молитви възпоменаваха и празнуваха гняв и отмъщение. Това, което е необходимо, не е изобретателно екзегетично рационализиране на древни текстове, а вид трансформация в дело на благочестие и изкуство, което е предоставено тук.

Обърнато е внимание на нуждите на свят, който търси да противодейства на индивидуални и обществени неправди чрез глобален мир, роден от личен мир чрез молитва и практика. С други думи, тук е „Книгата на псалмите“ преосмислена в светлината на продължаващото откровение и еволюция на автентичния религиозен дух на писанията.