В ръцете си държите букет от истории. Някои миришат на дим и безсънни нощи, други на борба и измама. Някои са напоени с ароматa на младешкия сън, който търси страната на въображението.

Някои може да ви се сторят комични – и наистина бяха – ако ги преживеете пияни от електричеството на музиката, нуждата да свириш и безкрайните пътувания. Други пък може да наранят малко. Някои могат да ви напомнят за вас самите, дори и да не сте били никога на сцена. Всички те са, въпреки че изглеждат невероятни, напълно истински. Разказани са ми от хора, които са ги преживели.

Продължете на своя отговорност. Изключете светлините, вземете напитка и прошепнете любима мелодия. Така е редно.

„А, и къде си? Запомни, може би няма да променим света, но поне няма да го оставим на мира...“. Приятно четене.

Димитрис