В книгата Омер Бартов очертава трансформацията на ционизма – движение, което се стремеше да освободи европейското еврейство от потисничеството – в държавна идеология на етнонационализма.

Как е възможно, пита той, една държава, създадена непосредствено след Холокоста и легитимирала идеята за национален дом за евреите, да бъде обвинявана в извършване на военни престъпления в голям мащаб?
Как можем да се примирим с факта, че разрушителната война, която води Израел, се подкрепя – с дистанцирана отричане и безразличие – от толкова много негови еврейски граждани?

Проследявайки корените на насилствените събития, които се разиграват днес в Израел и окупираните територии, Бартов разглежда началото на ционизма, връзката между израелската независимост и палестинското изселване, политическата употреба на Холокоста, споровете около термина „геноцид“ и несигурното бъдеще.

Една остра и задълбочена критика, която се намесва в съвременните дебати за ционизма и бъдещето на Израел.

Днес нещата са по-лоши от всеки друг момент в историята на Израел като независима държава […]. В тази мрачна ситуация Бартов не се отказва от обсъждането на това какво може да бъде решението на драмата. Той вече смята за неприложими предложенията както за две държави, така и за една двунационална (binational) и се присъединява към предложението на Далия Сайдлин за конфедерация от две суверенни нации и отделни държави, с техни собствени правителства, институции и граници, свобода на движение и най-вече приобщаващо гражданство […]. Столица на двете държави е Йерусалим, който ще остане отворен град за всички религиозни и етнически общности. Колкото и днешната реалност да прави, в очите на реалистите, […] такова обсъждане нелепо, вярвам, че то трябва да остане живо, за да остане жива и надеждата.

Едно произведение на трезва и безпощадна морална оценка. Publishers Weekly