Често се чува и е вярно, че за великите писатели на античността всяко поколение създава своя собствена превод. Но е също толкова вярно, че някои преводи, утвърдени за своята вярност, качество и духовност, стават за свой ред класически текстове.

Такива произведения с вечна стойност са несъмнено и преводите на Илиада и Одисея, които създадоха Н. Καζαντζάκης и И. Κακριδής, велики паметници на новогръцкия език, които спечелиха уважението на филолозите и любовта на читателите от момента, в който за първи път излязоха, през 1955 и 1965 година съответно.

Двамата преводачи вярваха, че новогръцкият език трябва да се пише в монотонична система. Въпреки това, искайки да направят преводите на Омировите епоси достъпни за широката публика, решиха да ги издадат в полутоновата система, която всички изучаваха и използваха тогава. С настоящото повторно издание в монотонична форма, двете произведения получават вида, който преводачите биха предпочели от самото начало.