Казанцakis се стремеше литературно с лаконичен и изчистен изказ да предаде в световен мащаб същността на своите философски идеи. Той бе твърд, тъй като неговата Одисея е най-голямата епопея на белия народ.

След юридическите си студии в Атинския университет, той се обучава при френския философ на живота Бергсон в Париж, където пише дисертация за философията на правото и държавата при Ницше. Той поставя в центъра на своите размишления начина на живот на човека, възприемайки като модел „πῶς βιωτέον“ на Сократ, тоест как трябва да се води животът.

Критският мислител бе задълбочил проучванията си не само в източниците и идеалите на класическата античност, но и в идеологическите течения, както и в най-великите литературни произведения на света. Той поставя свободата и любовта към човека на върха на скалата на ценностите, тъй като основна тема за него бе съединението на човека с Бога чрез непрестанни и безкрайни борби.

Неговият лозунг бе: „Обичай човека, защото ти си той“. Той се опитваше да хармонизира склонностите на противоположните сили, на тезата и антитезата, в синтез и помирение, като първо внимателно изслушваше и двете страни по спорните въпроси. Не желаеше да забогатее, а даряваше имуществото си на нуждаещите се.

Цел на живота си поставяше да избегне „трепета“, който човек усеща пред бездната, и „треперенето на прага“ на радостта. В своя идеален град-държава той имаше за модел един свободен, мирен, братски и ангелски създаден свят.

Ужасното положение с непрекъснатите изтощителни войни срещу невинни граждани и деца, съществуването на все още несвободни и авторитарни режими, правителствените скандали, непрекъснато нарастващите зверски престъпления и алчност правят днес неговото дело по-актуално от всякога.

Притежанието на ядрени оръжия само от някои държави автоматично създава свободни и роби.