Настоящата работа има за цел да отрази внедряването на европейската Директива за защита на лицата, които докладват нарушения на правото на Съюза, в гръцкото и кипърското законодателство.

Авторката подхожда към сложната тема за „whistleblowing“ с научна изчерпателност, яснота и практически ориентация, като подробно анализира механизмите за защита на лицата, които докладват нарушения в двете държави членки, и изтъква задълженията на съответните органи.

Особена добавена стойност на настоящия труд представлява неговата сравнителна перспектива, с аргументирани препратки към гръцкото и кипърското право. Тази сравнителна рамка позволява на читателя да получи цялостна представа за различните законодателни решения и практики за прилагане, както и за общите предизвикателства, пред които са изправени двете правни системи в областта на защитата на „whistleblowers“.

Става дума за съществено полезна и актуална книга, която е насочена към професионалисти, които трябва да прилагат съответните защитни механизми, както и към всеки, който се интересува да разбере значението на „whistleblowing“ за разкриването на нарушения.