Социалните практики съответстват на функциите в градската и извънградската среда и съставляват мозайка от практики и употреби. Това означава, че съществуват толкова функции и употреби на пространството, колкото и социални практики. Когато последните стават възприемани, те се отразяват в пространството и се институционализират.

Интерпретацията на земеползването е изключително критичен диагностичен процес, който се движи между правния догмат и историческата, социалната, както и икономическата реалност. По този начин историческото време се превръща в интерпретативен инструмент за използването на земята.

Въпреки това, земеползването не се определя само от първичността на историческия подход, а основната му характеристика е динамичното уравновесяване, което изразява определеното от него пространство, което приема всяка нова социална и икономическа потребност.

Въпросите, на които се стреми да отговори това изследване, са дали икономиката на достъпа променя същността на всяко земеползване до такава степен, че да предизвика различни въздействия върху пространството от тези, предвидени от планирането и урбанистичното законодателство. Накрая, какви са специфичните характеристики на същността на всяко земеползване?