Така наречените ареопагитски произведения са продукт на писателската дейност на неизвестен автор, който може да бъде поставен в края на V или началото на VI век. Това са произведения с голямо значение, които са оказали значително влияние върху теологическата мисъл на Изтока и Запада.

Неизвестният автор, първоначално езичник, а после християнин, е притежавал отлично философско образование (вероятно е бил ученик на неоплатоническия философ Прокъл) и е използвал неоплатоническата философска терминология, за да формулира християнското учение за троичната божество.

"За божествените имена", разпространено в тринадесет глави, разглежда в контекста на утвърдителната теология имената и свойствата на Бога, произтичащи от благодетелните предвидения и действия на божеството. Развиват се, наред с други, "божи именования" като благ, светлина, добро, ерот, битие, живот, мъдрост и едно.

"За мистичната теология", разделено на пет кратки глави, разглежда "божествения мрак" – тъмнината, в която Бог се крие, и начина за постигането на възможно единение с божественото, използвайки главно апофатичната теология.