Бях на точното място в точния момент.

Получих ценна backstage карта за този магичен период, като хроникьор на някои от най-важните му моменти, с диви главни герои, било в музиката, развлеченията, модата, футбола, изкуството или политиката.

Бях на първия ред през тази луда декада, но 1996 беше удивителният връх на периода. Oasis на Maine Road и Knebworth, раждането на Robbie Williams като соло изпълнител и на Spice Girls, футболният турнир Евро 96 и ’Three Lions’, възходът на New Labour и Тони Блеър.

Бях там за всичко.

1996 г. Britpop доминираше във въздуха. Таблоидите оформяха реалността много преди Instagram. Футболът най-накрая се върна у дома. Тони Блеър се учеше да играе рок звезда – а рок звездите се учеха, че могат да играят политика. Всички празнуваха силно, а Великобритания беше най-якото място на света.

Журналистът от шоу бизнеса Доминик Мохан не гледаше партито отстрани – той беше вътре в залата.

Backstage на Knebworth с Oasis. В стриптийз клубове с Robbie Williams. По телефона с Боуи. В източника на клюките за Spice Girls, празненствата на Gallagher и хаотичната таблоидна епоха. От радостта на Евро ’96 до безредието на Brit Awards, от рейв културата до New Labour, Мохан беше свидетел на момента, когато Обединеното кралство премина от ръждясал indie остров в световна културна сила.

Част мемоар, част културна автопсия и част революционно пътуване през 90-те и тяхната най-голяма година, 1996 осигурява удивителен изглед от първия ред на тази лудост, музика, футбол и политика, които преобразиха Великобритания – и създадоха легенди по пътя.

Три десетилетия по-късно, Мохан се връща към годината, в която всичко достигна своя връх и пита: какво по дяволите се случи, защо беше важно и може ли някога да се случи отново?

Ако беше там – тази книга ще ти се стори като завръщане у дома.

Ако не си бил – ще пожелаеш да си бил.