Скъпа Бет,
в една история като тази, лицата стават все по-малко. Спомняш ли си онова време, което прекарахме заедно, когато с думите си подреждахме забравата? Списъкът с нашите загуби е пораснал толкова много, че вече е език сам по себе си.

В книгата Андреа Коте, с ирония, нежност и суров реализъм изследва душевната пустота; живота на емигранта, който търси неизпълнено обещание. Чрез епистоларни форми, строгия език на рекламата и мрачен лиризъм, нейните стихове дават глас на мечтите, гнева, меланхолията и парадокса на завръщането, което потвърждава, че животът винаги е някъде другаде.