Какво общо имат китоловът от 19-ти век с войната във Виетнам и геноцида в Газа? Защо постоянно се увеличава населението, живеещо във фавели? Как са свързани лагерите за задържане на бежанци с сметищата? Коя е червената линия, която води от производството на торове до милиони смъртни случаи? Защо изхвърляме една трета от храната, която произвеждаме, докато броят на гладните расте? Какво означава, че политиката е управлението на енергийния излишък? Дали Валтер Бенямин е бил прав, когато твърдеше, че революцията ще е спирачката, а не парният локомотив на историята?

Чрез дванадесет глави, които вплитат лични истории, от пътувания по целия свят, с бележки от петнадесет пътни тефтера, научно мислене и политико-икономически анализ, авторът поставя много и на пръв поглед несвързани парчета от пъзела на мястото им. И така реконструира начина, по който съвременният капитализъм и диктатурата на „business as usual“ формират свят, който системно произвежда изхвърлени народи и хора, но и планини от отпадъци.

От професионалните събирачи на кости до „капитализма Mad Max“, от сметищата до „облигациите на смъртта“, от „Модерните времена“ на Чаплин до корабокрушението на Титаник, от Константинос Конофагос до Фриц Хабер, книгата картографира социалните и политическите корени на общата криза, в която живеем, и очертава възможен път за изход.

Авторът не дава лесни отговори, но задава внимателно и с аналитичен подход критични въпроси, обръщайки с главата надолу много от утвърдените сигурности. Това е книга-колаж, която се чете като пътепис и оставя накрая сладко-горчив, но упорито оптимистичен послевкус. И е написана за тези, които вярват, че разбирането на света е първото условие да го промениш.