Настоящият режим унищожава не само всички институции, които гарантират достойнството на гражданина и символизират по-добро бъдеще за нашите деца, но и всичко най-добро в характера на нашия народ. Докато процесът продължава, все по-голям брой интелектуалци и други лидери, включително и много от най-добрите млади таланти на нашата родина, избират изгнание в търсене на свободен и цивилизован живот, който е изчезнал от тяхната страна.

Сред онези, които ще останат, най-смелите ще продължат да се борят единствено и само за да бъдат „счупени“ и в последствие затворени. Страшливите и циничните ще се примирят, оцелявйки като бюрократи и техници. Амбициозните и безскрупулните ще влязат в армията. Останалите ще се задоволят с оттеглянето в едно некомпетентно и горчиво мълчание. Духовният живот, сблъсъкът на идеи и критиката ще изчезнат. Гърция, която познаваме и обичаме, Гърция, за която сме се борили, ще изчезне като духовна същност.

Родис Руфос в тази книга, която излиза за първи път на гръцки език (петдесет и шест години след първото ѝ издание на френски и петдесет и четири след превода ѝ на английски), описва и осъжда „кафкиевия“ свят, който самият той е преживял отблизо от първия ден на налагането на диктатурата на полковниците.

Това уникално свидетелство обхваща най-тъмния и несвободен период на режима (до началото на 1970-те години), с обективна цел да информира и мобилизира международната общественост спрямо образа, политиката и практиките на хунтата. Този разказ е придружен от исторически преглед на обстоятелствата и причините, довели до преврата на 21 април 1967 г., както и от структурирано предложение за подходящите методи на съпротива.

Руфос ще почине през октомври 1972 г., на едва 48-годишна възраст, но на много места в книгата му се чува и „тайният шепот на отиващите“, доказателство за прозорливостта на автора и много доброто познаване на положението в неговата страна.