В Грамос, през пролетта на 1949 г., зимата все още не бе предала оръжията си. В деретата, под луната или пълната тъмнина, хора вървяха към край, който нямаше име. Сред тях, капитан Йоанис Валасис.

Една дума в забравен военен документ – „самоуби се“ – става повод за реконструкция на живота на капитана и нощта, в която насочи оръжието си срещу себе си. От Мала Азия и Военното училище, до фронта на укрепителната линия, краткотрайното пленничество, окупацията, връщането му в новата редовна армия, декемврийските събития, бойните операции 1946-1948 срещу въоръжените бунтовници и накрая Грамос (1949), пътят на Валасис олицетворява съдбата на цяло едно поколение.

Разказ за честта, отговорността и отчаянието. За Гражданската война, каквато я носят тялото и съзнанието. И за начина, по който Историята оставя след себе си хора – а не само събития.