В книгата „Сравнителна социална работа – Истории на съучастие и съпротива“ се осветява критично, но често премълчавано измерение от историята на професията социална работа: постоянното напрежение между социалната грижа и социалния контрол.
Чрез международни сравнителни изследвания, с особено внимание към закрилата на детето, книгата показва как институции, създадени за защитата на децата и семействата, са били използвани в някои периоди като механизми за наблюдение, дисциплиниране и дори насилствено раздалечаване на семейства.
От колониални режими и авторитарни политики до съвременни практики за управление на бедността и „риска“, авторите предлагат критично четене на социалната работа като практика с дълбоко политическо и етично значение. Паралелно те изтъкват опита на професионалисти и общности, които са се противопоставяли на авторитарни политики и са изисквали демократични и освободителни практики.
Книгата не е предназначена само за сферата на социалната работа, но и по-широко за социалните науки и за всеки читател, който се интересува от ролята на социалните услуги в живота на гражданите, децата и семействата на световно ниво.
