В голямата тишина на нощта се роди мисълта.

Свободен вятър, без форма и граници. Светлината търси отчаяно. Но намира сенки.

В бездната на времето се изгуби. Всеки миг, който се изгубва, е живот, който си отива.

Всяко издишване, което си тръгва, ни доближава още повече до един край, който се страхуваме да посрещнем.

По един непознат път, който се страхуваме...