В голямата тишина на нощта се роди мисълта.

Свободен вятър, без форма и граници. Светлината търси отчаяно. Но намира сенки.

В бездната на времето се изгуби. Всеки миг, който се изгубва, е живот, който си отива.

Всяко издишване, което си тръгва, ни доближава още повече до един край, който се страхуваме да посрещнем.

По един непознат път, който се страхуваме да поемем, защото дълбоко в себе си вярваме, че всичко върви правилно.