Как изглежда Страната на миналото върху бурните и нестабилни повърхности на социалните мрежи? По какъв начин едно общество като гръцкото обработва своята История — както и историите си — в „епохата на платформата“?

В какви приключения се впускат историческата култура и социалната емпатия към времето в свят, който се учи да съставя смислите си чрез незабележими, нервни и повтарящи се движения на безброй пръсти по безброй екрани?

Тази книга се заема с горните въпроси, като поставя пред очите ни понятието епидемия. Тя предлага прочит на социалните мрежи като епидемичен ландшафт, в рамките на който се развиват, наред с други неща, както пренаписването на миналото, така и цялостното производство на доминиращи просторно-времеви усещания.

В страниците си „думите и нещата“ на епидемията се превръщат в ключове, които се опитват да отключат начините, по които историческото минало се превръща в съдържание, т.е. в желано, ежедневна претенция по екраните на Facebook, Instagram, X или TikTok.