Преподаването на науките за живота е културна цел, а насърчаването на широка биологична грамотност е етическа заповед. В настоящата работа се цели идентифицирането и разглеждането на някои основни философски – антропологични аспекти на науките за живота, както и тяхното педагогическо и дидактично разглеждане, с фокус върху понятията биофилия и биофобия.

В такъв контекст биоетичното разглеждане на дарвиновите предположения за общия произход и уникалността на живите същества се изследва заедно с педагогическото разглеждане на етичния принцип на страхопочитание (Ehrfurcht) към живия свят. Възпитанието към биофилия, обитаването на природата и свързването на детския опит с бионаучното знание представляват от една страна решаващи антропологични измерения на педагогиката на жизнените науки, а от друга – основни предпоставки за педагогическата ефективност на биологичните, биоетичните, екологичните, както и на теоретичните предмети, какъвто показва и използването на литературата в настоящата работа.