През последните петнадесет години във Франция полицейската бруталност, расовият профилинг и безнаказаността на полицията се превърнаха в ключови проблеми в публичните и политически дебати. В тази книга Магда Бутрос изследва социалните движения, които изведоха тези проблеми на преден план в обществените разговори, и анализира как те повлияха на формулирането на дебата за полицейската дейност и неравенството.

Във Франция, както и в други страни, полицията притежава значителна власт да определя какво е известно – и какво остава скрито – за нейните практики. Чрез сравнителна етнография на три активистки коалиции, Бутрос показва различните начини, по които активистите създават доказателства за полицейската дейност и расовите неравенства: събиране на количествени данни, документиране на преживяванията на жертви на полицията или обединяване на пострадали за анализ на моделите на потисничество.

Всяка от подходите за създаване на данни оформя представите на активистите за полицейското насилие и расизма, тяхната способност да преодолеят наратива за „лошите ябълки“ и визиите им за промяна. Това също така влияе върху тяхната възможност да разширят границите на познаваемото и изказваемото в медиите, политиката и съдебната сфера. Бутрос твърди, че трябва да обръщаме внимание на способността на полицията да контролира това, което знаем, и на методите, които движенията използват за създаване на знание относно полицейската дейност и неравенството.