Лекарствата, които ни хранят, изследват връзката между токсичността и лечението в условията на преплетените здравни и екологични кризи, които оформят живота в двадесет и първи век. Чрез етнографска работа с организации, които използват растителна медицина и устойчиви селскостопански практики в Танзания, Стейси А. Лангуик поставя въпроса какво означава да лекуваш в токсичен свят.

Разширявайки суахилската фраза dawa lishe, или лекарствата, които ни хранят, Лангуик описва мощта на растителните лекарства в терапевтични проекти, които се занимават едновременно с телата и околната среда. Тези усилия поставят под въпрос интензивния фокус на биомедицината върху вътрешната динамика на биологичните тела и външната ѝ връзка с модерните селскостопански, индустриални и земевладетелски практики, които ги засягат.

Dawa lishe не е призив за връщане към традиционното, а покана за участие в съвременни експерименти относно начина, по който познаваме, използваме и управляваме терапевтичните растения. Лекарствата, които ни хранят, предлагат алтернативни начини на живеене и умиране, растеж и разпад, съставяне и разграждане, които признават взаимозависимостта на телесното и екологичното здраве.