Самаринските художници представляват една от най-многобройните и дълготрайни художествени групи от късния период на Османското владичество. Първите самарински художници, които подписват своите творби, посочвайки мястото на произход, се появяват в края на 18-ти век. През 19-ти век броят на художниците, произхождащи от Самарина, нараства впечатляващо, а членовете на „художествените“ семейства продължават дейността си до първите десетилетия на 20-ти век.

Художниците работят в екипи – работилници, известни като „тържества“, които обикновено са съставени на семейна, роднинска и общородова основа. Тяхната дейност се разпространява впечатляващо в почти целия Балкански полуостров! В българските земи тя обхваща от северна Пелопонес, продължава в западна Стерея, Епир, Тесалия и Македония, а в днешните съседни държави, които някога са били част от единно пространство на Османската империя, тяхната дейност е силно изразена в Албания, Северна Македония и ограничена в България.

В периода от края на 18-ти до първите десетилетия на 20-ти век са идентифицирани и регистрирани 121 самарински художници, които са подписали стенописи и икони в споменатите региони. Това е изключително впечатляващ брой художници, може би един от най-големите, отнасящи се до художници, произхождащи от една и съща художествена работилница, което доказва и запазването на силната следвизантийска традиция, адаптирана към условията на епохата.