В настоящата творба читателят има възможността да се запознае с критични въпроси на Кипърската държава, особено в светлината на конституционната теория и развитието на държавната действителност.

Особено внимание се отделя на Камарата на представителите, която не функционира само като Ревизионен орган, но и като законодателен орган. Целият законодателен процес – и в крайна сметка демократичният изход на държавното развитие – се разбира като процес на търсене и постигане на компромиси между социалните, политическите и научните приоритети и противоречия на всички участващи. Все пак, неизпълнението на закона е форма на политическа криза.

Колкото повече демокрацията се бои да прилага закони, които сама установява след продължителни преговори и компромиси по сложни възникващи социални, икономически, национални и европейски въпроси, толкова повече популизмът ще печели.

Кипърската държава трябва да продължи напред в обединена Европа чрез прозрачен, демократичен процес с участието на политическите партии, основно и чрез средствата за масова информация, както и съвременните социални мрежи, с цел да оформя рамка на демократична устойчивост, която да бъде гаранция за развитие на всички производствени дейности и да обобщава оценъчните приоритети и преценки за осъществяване на икономически и социални цели.