Настоящата книга разглежда международния тероризъм в Гърция от 1974 г. до разпадането на „17 ноември“ през 2002 г. и последствията от терористичната дейност върху външните отношения на страната.

Изследването на феномена се осъществява в по-широкия исторически контекст на Студената война и първия постстуден военен период, както и във връзка с промените, настъпили вследствие на по-широките геополитически развития, както и вътрешните фактори, които влияят и формират дейността на терористичните групи.

Чрез сравнителен подход с процесите в областта на тероризма в избрани страни от Западна Европа, се изтъкват сходствата и разликите на гръцкия случай.

Въпреки съществуването на крайнодесни терористични организации през 1970-те години, акцентът се поставя освен върху арабските/международни терористични организации и върху крайнолевите терористични организации, тъй като голяма част от техните действия са насочени срещу цели с чуждестранен – главно американски – интерес.

В този контекст се разглеждат продължителностите и прекъсванията на гръцката външна политика през периода 1974-2002, промените на терористичния феномен и последствията му върху отношенията предимно със САЩ и останалите страни от Западна Европа.

Освен това се очертават позициите на политическата система и общественото мнение спрямо феномена и развитието в областта на борбата с него.