Историята на изкуството в Гърция има конкретни пространствени и времеви граници и включва развитието на визуалните изкуства от 18-ти век до първите десетилетия на 21-ви век. Съответният термин за европейското изкуство има изключително разширени граници, тъй като в него са включени западното Средновековие и Ренесансът, както и съвременното изкуство.

Критериите, с които се определя всяка епоха, напр. класическа, византийска или по-нова, са конкретни и се отнасят до исторически, стилови, културни и други характеристики, както и до прилагането на методология, която отговаря на нуждите на наука с конкретни познателни особености. За новогръцкото изкуство правилото, според което се „измерват“ тези елементи, които включват едно изкуство в исторически контекст, се извлича от Ренесанса и се ускорява в зависимост от условията, при които произведението на изкуството се променя и развива.

За автора на това изследване причините и факторите на всякакви промени, като например измененията най-вече във формологията, но и тези, свързани с пробуждането на националното съзнание на новогръцкия народ, са основните стълбове за определяне на границите на новогръцкото изкуство. Затова е избран за отправна точка 18-ти век, който събира конкретните характеристики.

Силните гръцки общности, такива каквито са формирани или в континентална Гърция и в Йонийските острови, или в чужбина, изиграват решаваща роля в промяната на идеологическите модели и в търсенето на примери както от Запада, така и от Изтока. При всички случаи и въз основа на фактите гръцките общества са утвърдили западния начин на мислене и в зависимост от влиянията са придали новаторски характер на художественото изразяване.

Що се отнася до развитието на изкуството от 20-ти към 21-ви век, то съвпада с прехода от модернизма към неговата постмодерна версия, която се характеризира с абсолютна свобода в използването на средства и материали. Това беше връщане към реалността и социалните събития, след дълго прилепване към автоотреферентни практики и стилови избори в една определена насока.

Традицията и всичко, което я обкръжаваше, беше изоставено в полза на понятията и идеите, които стоят отвъд материалната форма на художественото произведение. В този процес обработката на „образа“ в абсолютна степен ще дойде от дигиталното изкуство, което ще премахне аналоговостта, ще се изправи пред пространственото „безкрайно“, ще изследва времевите граници на образа, разкривайки нов свят, чиито последици все още се регистрират, отваряйки нов цикъл от въпроси около теми като естетика, художествена търговия, колекционерски практики и възприемане на съвременните произведения на изкуството.