Снимате със светлината, но пишете с кръвта си. Затова и бялото-червено в заглавието на книгата, която държите в ръцете си. Светлина и писане, тоест фотография. Пиша, за да придружа това, което видях, образите.

Какво мога да напиша до един образ? Може би спомен, преживяване, мисъл в момента, малка история. С възможно най-малко думи, многото приказки не помагат. Ако не мога да кажа нещо на една страница, няма да го кажа и на петдесет, нито на петстотин.

Очите – в Запада – сканират и четат от ляво на дясно. Същото е и в тази книга: очите четат малък текст на лявата страница, след което преминават на дясната страница и спират за малко на снимката, докато думите избледняват. Тази малка пауза е всичко, това е откровението.

Словото и образът създават с обединението си нещо ново, нещо, което не е съществувало преди отделно в двете части. 120 малки текста и 135 фотографии с изключително двуцветно печатане. Уникален диалог между писаното слово и образа и рядко свидетелство: Атина от 80-те години и голямо пътешествие из страните на Европа през Студената война. Пътуване, което завърши в Берлин в деня, в който падна Стената.